Възпаление и НСПВС

възпаление НСПВС

Възпалението е нормален, защитен отговор при тъканно увреждане, причинено от
физическа травма, вредни химикали или микробиологични агенти. Възпаление
е усилие на организма да инактивира или унищожи нахлуването на чужди организми, да инактивира дразнители и да се подготви за възстановяването на тъканите. Когато лечението е пълно, възпалителният процес обикновено отшумява. Въпреки това, неправилно активиране
на имунната система може да доведе до възпаление, което води до имуномедиирани
заболявания като ревматоиден артрит (РА).

Обикновено, имунната система може да прави разлика между собствени и чужди тела. При РА, белите кръвни клетки (БКК) „разглеждат“ синовиума (тъкан, която подхранва хрущяла
и костите), като чуждо тяло и инициират автоимунна възпалителна атака. Активирането на БКК води до стимулиране на Т-лимфоцити (на клетъчно-медиираната част от
имунната система), които активират моноцити и макрофаги.
Тези клетки секретират прововъзпалителни цитокини, включително тумор-некрозиращ
фактор (TNF) и интерлевкин -α (IL) -1, в синовиалната кухина. Освобождаването
на цитокини след това причинява:

1) повишена клетъчна инфилтрация в ендотела, поради отделяне на хистамин, кинини и съдоразширяващи простагландини;
2) увеличаване на производството на С-реактивен протеин от хепатоцитите (маркер
за възпаление);

3) увеличаване на производството и освобождаване на протеолитични
ензими от хондроцитите (клетки, които поддържат хрущяла), което води до деградация
на хрущяла и стесняване на ставната цепка;

4) увеличаване в дехността на остеокластите (остеокластите регулират разграждането на костната тъкан), което води до фокални костни
ерозии и костна деминерализация около ставите;

и 5) системни прояви в някои органи, като сърцето.

Тези защитни реакции предизвикат прогресивно тъканно увреждане, което води до увреждане на ставите, функционално увреждане, значителна болка и понижаване на качеството на живот.

Фармакотерапията в лечението на РА включва противовъзпалителни и / или имуносупресивни средства, които модулират / намаляват възпалителния процес, с
цел за намаляване на възпалението и болкатa, и задържане или забавяне на заболяването.

 

Арахидонова киселина

Нестероидни противовъзпалителни средства действат чрез инхибиране на синтеза на простагландини. По този начин, разбирането на НСПВС, изисква разбиране на действията и биосинтеза на простагландин-ненаситени производни на мастни киселини, съдържащи 20 въглеродни атома , наречени ейкозаноиди.

Арахидоновата киселина е основният прекурсор на простагландини и
сродни съединения. Арахидонова киселина присъства като компонент на
фосфолипиди в клетъчните мембрани. Свободна арахидонова киселина се освобождава от тъканните фосфолипиди под действието на фосфолипаза А2 чрез процес, който се контролира от хормони и други стимули. Има два основни
пътя в синтеза на ейкозаноиди от арахидонова киселина- циклооксигеназен път и липооксигеназен път.

Циклооксигеназен път:

Всички ейкозаноиди с пръстеновидни структури (т.е., простагландини, тромбоксани и простациклини,) се синтезират по пътя на циклооксигеназата. Описани са две основни изоформи на Циклооксигеназа.
Циклооксигеназа-1 (СОХ-1) е отговорен за физиологичното производство на простаноиди, докато циклооксигеназа-2 (COX-2) причинява повишено производство на простаноиди, което се проявява като хронични заболявания и възпаление. СОХ-1 е конститутивен ензим,който регулира нормалните клетъчни процеси, като например стомашна цитозащита, съдова хомеостаза, тромбоцитна агрегация, репродуктивни
и бъбречни функции.

СОХ-2 се експресира в тъканите на мозъка, бъбреците и костите. Експресията на други места се увеличава по време на състояние на хронично възпаление.

Според това, кой изоензим инхибират, НСПВС се разделят на неселективни COX инхибитори и селективни COX-2 инхибитори.

 

Липооксигеназен път:

Алтернативно, липооксигеназата изпозлва арахидоновата киселина, за производство на левкотриени. Левкотриеновите рецепторни антагонисти, като Монтелукаст, се използват за лечение на астма.

НСПВС

Нестероидни противовъзпалителни средства са група от химически различни вещества, които се различават по антипиретичните, аналгетичните и противовъзпалителните действия. Класът включва производни на салицилова киселина (Аспирин), пропионова киселина (ибупрофен, кетопрофен, напроксен), оцетна киселина (диклофенак, етодолак, индометацин), енолова киселина (мелоксикам, пироксикам) и селективните COX-2 инхибитори (целекоксиб).

Те действат чрез инхибиране на Циклооксигеназните ензими, които катализират първият етап в биосинтеза на простаноиди. Това води , както до полезни, така и до нежелани ефекти.

Инхибирането на COX-1 е свързано с намаляване на тромбоцитната агрегация, което се използва за профилактика на сърдечно-съдови инциденти (ниски дози Аспирин). От друга страна пък води до намален синтез на простагландини (Е2) , които защитават лигавицата на стомаха от въздействието на солната киселина.

Инхибирането на COX-2 е свързано с намаляване на болката и възпалението в засегнатите тъкани (неселективни COX и селективни COX-2 инхибитори). Като нежелан ефект на инхибицията на COX-2 изоензима, се описва увеличаване на тромбоцитната агрегация.

възпаление нспвс