Маг.-фарм. Деница Добрева: Образованието в университета е само основата, фундаментът, който ни е необходим за бъдещото ни развитие

Магистър-фармацевт Деница Добрева
Снимка: Деница Добрева / личен архив

Магистър-фармацевт Деница Добрева е един от най-младите магистър-фармацевти в България, като получи дипломата си само преди няколко дни. Тя е един от 11-те отличници на Випуск 2016 и бе един от най-изявените му студенти. През 2015 грабна приза Студент на годината на Фармацевтичен факултет и стана лауреат в Програмата за насърчаване на младите хора 2015/2016, организирана от Шведското посолство. Деница заемаше и председателския пост на Българска фармацевтична студентска асоциация. Представяме ви част от нейните възгледи и спомени за следването й по фармация във Фармацевтичен факултет към Медицински университет – София.

Защо избрахте фармацията преди повече от 5 години?

магистър-фармацевт Деница ДобреваМного пъти са ми задавали този въпрос и винаги се затруднявам с отговора. Ако кажа, че това е била детската ми мечта, ще излъжа. Честно казано в 12 клас бях изключително неориентирана и нямах идея какво да уча. От една страна ми вървяха точните науки в училище, но пък и литературата. Решението да уча фармация до известна степен беше много изненадващо за родителите и учителите ми (в гимназията ходех на национални състезания по математика и информационни технологии, посещавах клуб по журналистика и правех уеб сайтове). Знаех единствено, че искам да уча специалност, в която излизаш с професия. Така и дойде идеята за МУ-София. Когато в за главата ми узряваше идеята за медицинско образование дойде и дилемата коя точно специалност да избера. Много внимателно проучих какво мога да работя след дипломирането във всяка една от специалностите и тук фармацията надделя над медицината и денталната медицина. Осъзнах, че освен, че е насочена към пациентите, фармацията е и доста бизнес-ориентирана специалност. Възможностите за реализация, които ти предлага дипломата „Магистър-фармацевт“ далеч не се изчерпват с работа в аптека. Така взех решението, имах няколко месеца да се подготвя за кандидатстудентските изпити и да докажа на всички, които казваха, че времето е крайно недостатъчно, че грешат. И ето че 9 месеца по-късно бях приета във Фармацевтичния факултет към МУ-София.

Къде ще продължите професионалния си път – в България или в чужбина?

Може да звучи клиширано, но съм на мнение, че емиграцията не е решението. На България й трябват млади и амбицирани хора тук, а не зад граница. Към момента съм твърдо убедена да остана тук. И според мен възможностите, които имаш в България далеч не са по-малко в сравнение с тези в чужбина, просто трябва да ги търсиш. Винаги съм твърдяла, че в университета човек не трябва да пилее свободното си време, а да се оглежда за възможности, да създава контакти и да мисли за бъдещето си, за да може когато завърши да има избор. Именно към това се стремях аз през следването си. Бях част от всички студентски организации, използвах възможността да се запознавам с нови хора от бранша, да пътувам на студентски конгреси в чужбина, да срещам колеги от цял свят, за да мога да събера всички парченца от пъзела и един ден, когато трябва да реша за себе си кое е най-доброто, да съм сигурна в избора си.

Избрали ли сте си вече какъв ще е кариерният Ви път?

В момента работя в голяма международна компания за клинични проучвания. Работата ми е изключително интересна и разнообразна всеки ден. През студентските си години целенасочено исках да се запозная с всички възможности за реализация на магистър фармацевтите и определено в сферата на клиничните изпитвания виждам кариерния си път.

Смятате ли, че фармацевтичното образование в България е на ниво, сравнимо с това в другите държави по света?  

Донякъде… Фармацевтичното образование е многопластово и няма как да се каже като цяло. Ако говорим в частност за образованието в университета също не може да се отговори еднозначно. Има преподаватели, които са иноватори, стремят се да ни подготвят за динамично развиващия се свят и определено са на световно ниво, но от друга страна има дисциплини, по които се преподава непроменен материалът и техниките, които са били актуални по времето на нашите родители.

Не трябва да забравяме обаче, че образованието в университета е само основата, фундаментът, който ни е необходим за бъдещото ни развитие. В днешният свят информацията, възможностите за допълнителни курсове и семинари, мобилните програми за обучение и пътуване в чужбина са толкова достъпни, че нямаме никакво оправдание да допускаме да бъдем на по-ниско ниво, в сравнение с новозавършилите студенти от по-развитите държави. Ще се повторя, но всичко зависи от нас и имаме всички предпоставки да бъдем конкурентоспособни на нашите колеги от цял свят.

Какви са най-големите предизвикателства пред младите магистър-фармацевти?

Добре известно е, че за разлика от много дипломирани колеги от други университети, като магистър-фармацевти няма да останем без работа след завършването си. Над 99% от завършилите фармация работят по специалността си, което до голяма степен ни дава сигурност, че след дипломирането няма да попаднем на пазара на труда, чакайки да се намери подходяща позиция за нас като специалисти. Това определено елиминира едно от най-големите предизвикателства за младите хора в България като цяло, а именно намирането на адекватна работа, отговаряща на квалификацията им.

По мое мнение най-голямото предизвикателство за нас като млади хора е да се докажем като специалисти, да разгърнем потенциала си, което да доведе до бързото ни кариерно израстване, без значение коя точно сфера на фармацията сме избрали.

Кой е бил най-трудният и съответно най-приятният момент от обучението Ви по фармация?

Толкова спомени изплуваха в главата ми и смея да заявя, че съм голяма късметлийка, че си спомням само хубавите неща, които са ми се случили. Дори някак, когато целенасочено си мисля за сесиите и изпитите ми става по-скоро смешно как съм се притеснявала и съм се самосъжалявала преди изпит и когато всичко мине успешно съм осъзнавала колко досадна съм била с оплакванията си на хората около мен. И все пак ако трябва да кажа нещо конкретно, най-трудно ми беше ставането за сутрешните упражнения след медицинско парти.

А, пък приятните моменти са ужасно много! Като започнем с хилядите забавни случки по време на упражненията, практиките и студентските празници, минем през всички организационни дейности в Българска фармацевтична студентска асоциация и десетките международни студентски конгреси из цяла Европа и завършим с „културните“ мероприятия в известни столични клубове… .

Наистина годините във Фармацевтичния факултет за мен бяха изпълнени с безброй положителни емоции, куп приятни спомени, невероятни  хора и приятелства за цял живот.

 

Маг.-фарм. Любомир Мораров