Диуретици

диуретици фармакология

Диуретиците са лекарства, които увеличават обема на отделената урина. Повечето
диуретични средства са инхибитори на бъбречните йонни транспортери, като понижават
реабсорбция на Na + на различни места в нефрона. В резултат на това, Na + и
други йони, като Cl-, влизат в урината в по-големи количества от нормалното,
заедно с вода, която се секретира пасивно, за да поддържа осмотичното равновесие.
Така диуретиците увеличават обема на урината и често променят нейното рН, както и йонния състав на урината и кръвта.

 

Диуретичният ефект на различните класове диуретици варира значително, с увеличаването на секрецията на Na +, варираща от по-малко от 2% за слабите калий-съхраняващи диуретици до над 20% за мощните бримкови диуретици. Освен инхибиторите на йонен транспорт, другите видове диуретици включват осмотични диуретици, антагонисти на алдостерон и карбоанхидразни инхибитори. Диуретиците най-често се използват за лечение на анормално задръжка на течности (оток) или лечение на хипертония.

 

Приблизително 16% до 20% от кръвната плазма влизаща в бъбреците се филтрира от гломеруларните капиляри в капсула на Бауман. Филтратът, въпреки че обикновено е свободен от протеини и кръвни клетки, съдържа повечето компоненти с ниско молекулно тегло на кръвната плазма в концентрации, подобни на тези в плазмата. Те включват глюкоза, натриев бикарбонат, амино-киселини, и други органични разтвори, както и електролити, като например Na +, К +, и Сl-. Бъбрекът регулира йонния състав и обема на урината чрез активна реабсорбция или секреция на йони, и / или пасивна реабсорбция на вода през пет функционални зони по дължината на нефрона:

 

  1. Проксималния тубул,
  2. Низходящата част на бримката на Хенле,
  3. Възходящата част на бримката на Хенле,
  4. Дисталния тубул
  5. Събирателния тубул

 

Съществуват няколко категории диуретици:

  • Бримкови диуретици. Имат силен, бързо настъпващ и относително краткотраен диуретичен ефект. Действат на нивото на възходящата част на бримката на Хенле, като инхибират Na-K-2Cl-котранспортния механизъм, пречейки на способността на тялото да реабсорбира натрия, което води до отделяне на повече вода с урината. Влияят и на реабсорбцията на калия, калция и магнезия. Силата на диуретичния им ефект се изразява в екскрецията на 25-30% от филтрираните натриеви йони при нормални нива от 0,4%. Действието им се проявява до 20 минути и може да трае до час-час и половина.
  • Тиазидни диуретици. Действат на нивото на дисталните бъбречни тубули, като блокират реабсорбцията на натрия и хлора, а оттам — и на водата, стимулирайки диурезата. Имат по-слаб и по-бавен диуретичен ефект – изхвърлят се 5-10% от филтрираните натриеви йони до 1 час след приема. Продължителността на действието им е по-голямо: от 6 до 48 часа в зависимост от конкретния тиазид.
  • Калий-съхранявящи диуретици. Спомагат за отделяне от организма на натрия, но не и на калия, което е нежелан страничен ефект на бримковите и тиазидните диуретици. Затова този вид диуретици често се комбинират се с първите два вида с цел превенция на предизвиканата от тях хипокалемия. Основен представител е спиронолактонът, който действа върху надбъбречните жлези, като инхибира секрецията на хормона алдостерон, задържащ натрия в организма. В резултат отделянето на натрий се засилва и се постига слаб диуретичен ефект (2-4% екскреция на натриевите йони) с продължителност 5-6 дни.
  • Осмотични диуретици. Повишават отделянето както на вода, така и на електролити. Осмотичният диуретик манитол се прилага венозно, най-често при лечение на мозъчни отоци. Преди очни хирургии се приема вътрешно глицерин за снижаване на вътреочното кръвно налягане.
Диуретици