5 лекарствени мита, които фармацевтите могат да развенчаят

Неинформираните пациенти, могат по невнимание да се самонаранят с лекарства.

Наскоро, водеща Американска клиника очерта 5 мита, свързани както със OTC медикаменти, така и с лекарства по лекарско предписание.

Полезно е фармацевтите да знаят най-честите схващания за лекарствената терапия, от страна на пациентите, така че да могат да изпреварят евентуални проблеми.

Мит 1:

Ако болката и дискомфорта продължават или се влошават е добре да се вземе по-голяма доза.

Препоръчителната или предписаната доза на лекарството не е произволно измислено число. Ако пациентите не разбират това, то те са изложени на риск, дори и от OTC продукти.

Парацетамола, например, е аналгетик , широко използван и често свободно дозиран от пациентите.

Известно е, че високите дози парацетамол могат да предизвикат увреждане на черния дроб, поради което не трябва да се надвишава дневна доза от 3-4 грама(според различни автори).

Фармацевтите трябва да се стремят да бъдат източник на информация относно рисковете за безопасността, свързани с приемането на по-висока доза от изписаната или препоръчаната.

Мит 2:

Лекарството се спира, след като пациента се почувства добре

Пациентите, които не разбират значимостта да направят пълен курс с дадено лекарство, най-вероятно няма да го приемат до край.

Противно на общоприетите схващания от пациентите, липсата на видими симптоми не означава непременно, че бактериите или вируса, които предизвикват заболяването са напълно елиминирани.

Някои медикаменти, като бета-блокери, се спират , чрез постепенно намаляване на дозата. Фармацевтите трябва да подчертават, че предсрочното прекратяване на лекарства може да доведе до нежелани реакции.

Инхибиторите на протонната помпа омепразол и езомепразол, например, потискат секрецията на солна киселина в стомаха, като преждевременното спиране може да доведе до т.нар. рибаунд ефект и свръхпродукция на солна киселина.

Мит 2:

Хранителните добавки са по-безопасни от техните лекарствени аналози

Пациентите често бъркат понятието „натурален“ със „здравословен“, като тази тенденция се вижда както във храненето, така и при фармацевтичните и парафармцевтичните продукти.

Понякога разликата между хранителна добавка и лекарство е чисто законова , но все пак не трябва да се забравя, че лекарствата се регистрират в ИАЛ, като за тях се прилагат съответни клинични проучвания за ефикасност и безопасност, докато хранителните добавки се регистрират в агенцията по храните , като храни и за тях няма толкова строг контрол.

В последно време на пазара се появяват хранителни добавки на фирми, които провеждат клинични проучвания за техните продукти, но все още съществуват такива, които предлагат продукти с неясен състав и ефикасност.

Потенциалните странични ефекти не се описват на етикетите на добавките, а има шанс те да влизат в опасни взаимодействия с лекарства.

Мелатонинът и коензим Q10, например, може да намалят антикоагулантния ефект на Варфарин, а добавките с канела, хром или цинк могат да засилят ефекта на хипогликемичните медикаменти.

Фармацевтите трябва да отделят време да образоват пациентите, за тези и други потенциални взаимодействия лекарство-добавка.

Мит 4:

Антибиотиците са правилното лекарство за всякакви остри инфекции

Все повече лекари изписват антибиотици , на почти всеки пациент с оплаквания за настинка или бронхит, пропускайки факта, че антибиотиците са подходящи само за бактериална инфекция, а не инфекции предизвикани от вируси, като остри респираторни инфекции.

Пациентите обикновено си изискват антибиотиците, но трябва да бъдат осведомени, че ненужното приемане може да доведе намаляване на ефективността на лечение на бактериални инфекции в бъдеще.

Това погрешно схващане сред пациентите и някои здравни работници, допринася за прекалената употреба и неподходящо използване на антибиотици, което изостря антибиотичната резистентност.

Антибиотичната резистентност е едно от най-големите предизвикателства в модерното здравеопазване.

Мит 5:

Няма значение как се приема лекарството.

Пациентите трябва да се съветват да приемат пероралните лекарства с поне 250мл. вода, за да избегнат дразнене на гърлото и други потенциални псоледици.

Приемането на лекарства с други течности, освен с вода, може да повлияе начина, по който се абсорбира лекарството в организма.

Също така ясно трябва да се запознаят пациентите кои лекарства се приемат по време на хранене и кои с отстояние от храненията, за да се избегнат някои възможни взаимодействия.