Серотонинов синдром

серотонинов синдром

Серотонинов синдром (серотонинова токсичност) е нежелана лекарствена реакция, която може да се прояви при самостоятелното прилагане на серотонинергични лекарства (в терапевтични дози или при предозиране), но по-често се развива при комбиниране на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs) с други лекарства, повишаващи синаптичната концентрация на серотонин в ЦНС. За първи път клиничен случай на серотонинов синдром е описан от Oates and Sjostrand (1960) при пациенти, които по време на лечението с МАО-инхибитор приемали триптофан (прекурсор на серотонин). Серотонинов токсидром се наблюдава при 14–16% от случаите на предозиране на селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин.

Лекарства, свързани с тази реакция включват литий, метоклопрамид, опиоиди (петидин, трамадол), сибутрамин, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, трициклични антидепресанти, триптани и венлафаксин.


Билката жълт кантарион също е свързана със случаи на серотонинов синдром (в комбинация с венлафаксин и сертралин). Ето защо, както в случаите по-горе, е възможно серотонинов синдром да бъде причинен от фармакодинамично взаимодействие между жълтия
кантарион и трамадол  или петидин.

Препоръчва се особено внимание, ако са изписани няколко лекарства с серотонинергични ефекти. На практика това означава да бъдем нащрек за симптомите на серотонинов синдром, които включват промени в психическото състояние (възбуда, объркване), автономна дисфункция (диария, треска, тремор) и нервно-мускулни аномалии (хиперрефлексия, тремор).

Проблемът обикновено отзвучава в рамките на около 24 часа, ако и двете лекарства са спрат и са взети адекватни мерки. Неспецифичните серотонинови антагонисти (като ципрохептадин) също са били използвани за лечение. Повечето пациенти се възстановяват без произшествия, но са известни и случаи с летален изход.